Автор Мирела Костадинова За един от най-заслужилите габровски учители – даскал

Автор Мирела Костадинова

За един от най-заслужилите габровски учители – даскал Цвятко Самарджиев, Петко Р. Славейков ще напише в своята книга „ Габровското учебно заведение и неговите попечители “: „ Да се вземе поради толкозгодишното служене на поменатия в габровското учебно заведение и да се не остави изключен, само че да се настани отново съгласно качествата си на някоя учителска работа, за която да му се дава една избрана годишна заплата във тип на пожизнена пенсия. Ако това се тури в деяние, габровската община освен ще умие от себе си петното на неблагодарност, само че ще послужи още и за образец на другите по нас общини, които не са още добре осветени в смисъла на това действие, само че равнодушно оставят тези, които са им заслужили на младост, да мрат от апетит на напреднала възраст “.

Тези думи те карат да потръпваш… Упрекват даскал Цвятко, че след повече от четиридесет години, отдадени на учителската специалност, е станал „ несръчен “. След рекомендацията на Славейков го връщат още веднъж на същата служба, която той извършва добросъвестно. Но за малко. Получава пожизнена пенсия от 900 лв. годишно за четиридесет лета работа, само че тя не дава отговор нито на неговите заслуги, нито пък на потребностите му. „ И в напреднала възраст, в неподходящи условия, оставиха го отритнат и беззащитен “, прибавя Славейков. Прекарва последните дни от живота си в бедност, пропуснат съвсем от всички, у дома на легло, със символичната си пенсийка.

Даскал Цвятко е един от тези българи, които подаряват живота си на учителската работа. Той усвоява взаимоучителната метода от своя преподавател Неофит Рилски за образование в първичното учебно заведение. Дори в напреднала възраст продължава с образованието на деца и откакто вижда преимуществата на звучната метода за четене и писане пред онази, с която е обучавал години наред, усвоява и нея. Звучната метода даскал Цвятко научава някъде към 1868 година от един различен огромен възпитател П. Ковачев, който след това, след три неделна работа, е заставен от турските управляващи да напусне Габрово, без опция да се завърне назад. До това време на никое място в страната не се образова по тази метода, въпреки че в Европа тя се е наложила още преди 50 години. Даскал Цвятко продължава делото на Ковачев за ограмотяване на учениците. Всичко в работата си авансово оглежда и обмисля. Изключително упорит е да довърши всичко до дъно и макар подозренията на недоверчивите съумява да научи децата. В края на образователната година габровци се убеждават в преимуществото на новата звучна метода пред Ланкастеровата. Даскал Цвятко учи и други учители да преподават по нея. За тази цел написва „ Ръководство доста малко за I-ий клас от звучната метода “. Пособието излиза от щемпел през 1872 година, а предговора и въведението написва Райчо Каролев. Но даскал Цвятко не дава единствено словестност на поколенията българи…

С цялото си човешко страдалчество и поредност, при всичките си земни грижи и натруфеност в служебната си работа е водил бележки дълго време за събития от публичен интерес. Събирал е писма и бележки, получавани от хора, свързани с книжовността от Румъния, Русия и страната ни. Писма от институции до него или до деловодителя, секретаря, настоятелството и габровската община, свързани с Габровското учебно заведение. Оставя преписи на писмата си, които е изпращал. Всичко това съхранява и пази като свещенни движимости, с цел да останат като част от историята ни. Не вярвал, че тези трупани писма и документи ще се запазят, както е належащо, в случай че ги съобщи на различен или в учебното заведение. Съхранява ги в своя дом. Докато се появява Петко Р. Славейков, който през 1866 година написва „ Габровското учебно заведение и неговите първи попечители “. Но Славейков употребява единствено една част от тези скъпи бумаги.

През 1890 година учителят от Казанлък Недко Стойков отива в Габрово със фамилията си, с цел да прекара лятната почивка в родното Габрово при родителите си. По това време от Министерство на националното просвещение се издава „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “ от Иван Шишманов, за който Стойков изпраща записани от него национални умотворения. През почивките си беседва със остарели хора и събира материал. Един следобяд отива в Паскалевото кафене. Там среща даскал Цвятко. „ Той беше много слаб, като че повдигнал се едвам от болест и умислен, пооблегнал се самичък над масата пред него. Щом го видях по този начин, побързах да стана с опрощение от местото, дето бях седнал с познатите си, и прекосих да отида при него. Поздравих го, подадох му ръка и го замолих, в случай че обича, да седна до него и си поприказваме, като не сме се виждали толкоз време. Той най-любезно се отзова и ме предложения да седна, като прибави, че му е прекомерно драго, дето ме вижда и изключително дето съм имал предпочитание да поприказвам с него, подхвърляйки, че по-младите към този момент не желаели прекалено много да се срещат и беседват със старите. Това точно ми даде мотив да пристъпя съвсем незабавно към задачата, за която основно желаех да се поразговоря с него. “

Недко Стойков разпитва своя преподавател даскал Цвятко за всичко това, което е събирал с години и би трябвало да се резервира на по-сигурно място – в някоя библиотека или музей. „ Той, весел просто като дете, стана незабавно полуизправен, изиска ръката ми, пое я със своята, стисна я и изрече признателност към Бога, задето пръв път от толкоз години насам се явявал в тоя миг при него един по-млад човек, който се интересувал от остарели работи и дирел такива от остарели хора. “

Даскалът разказвал, че у дома имал доста остарели писма, които от години пази като очите си, и никой за жалост до този ден не попитал за тях. Стойков изискал да ги прегледа и да отпечата в „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “, като му дава обещание огромно парично заплащане. Разказва му за този алманах, за който учителят нищо не знаел. Радостта му от чутото станала по-голяма. Отиват в къщата на даскал Цвятко, където от една огромна бохча, съхранявана от години в заключен сандък, той вади своето имане. Там имало писма от Ботю Петков, татко на Христо Ботев, от Неофит Рилски, Йоаким Груев, Петко Славейков. Вадят едно по едно писмата, завързани грижливо в пакет. Необходими са доста дни, с цел да бъдат прочетени. „ Убедих се обаче, че те съставляват скъп принос за по-доброто осветяване на историята по националното ни възобновление, по развоя на учебното дело и книжовния ни език през XIX век, битката за църковната ни самостоятелност и прочие “, написа в собствен спомен Недко Стойков. Той помолил своя преподавател да скрие книжата до идването на публично писмо от Министерство на националното просвещение или до момента в който пристигна на място „ делигирано от него лице “, с цел да ги вземе.

Щом се завръща в Казанлък, Недко Стойков написа писмо до доктор К. Кръстев, бивш шеф на Казанлъшкото трикласно педагогическо учебно заведение, с молба да се срещне с проф. Шишманов и да му съобщи за по този начин скъпите бумаги. От Министерството на просвещението вземат публично въпросните документи от Цвятко Самарджиев. Някои са оповестени в сборника. Но самият даскал Цвятко е мнителен даже към министерската институция, щом става въпрос за съхраняването на нещо, което той счита за исторически скъпо. Затова желае и отпечатаните писма, и тези, които не са влезнали на страниците на сборника, да му върнат назад. Няма религия в съхраняването им. Само на себе си има вяра.
Какво се случва след това с тази история – не е известно. Цвятко Недюв Самарджиев е габровец роден на 15 март 1816 година Учи в килийното учебно заведение, а след това при Неофит Рилски, на който става непосредствен другар. С него се посъветвал и преди да встъпи в брак в късна възраст – на 44 години. Няколко години учителства в същото учебно заведение, намерено през 1835 година, където преподава учителят му Неофит. На това учебно заведение даскал Цвятко оставя името си, познато в историята ни като Даскал-Цвятковото школо.
С Неофит Рилски отива в Копривщица и остава една година при него. Заминава за Букурещ, където желае да открие покровител, който да му помогне, с цел да се доизучи. Разчита да откри и работа при търговците там. Късметът му не се отключва и той се завръща в Габрово. Учителства без финансово заплащане няколко месеца заради липса на пари в учебната каса. Назначават го на 1 януари за асистент на Калист Луков против 600 гроша годишна заплата. Тук преподава по упоменатата взаимна метода или още известна като Бел-Ланкастеровия способ. Даскал Цвятко дружно с Христодул Костович и учениците посрещат турския султан Абдул Меджид, който минава през града. Заминава през 1851 година за Галац като представител на габровското учебно заведение, където се провежда издигането на надгробния монумент на Васил Априлов.

След 24 години в работа на учебното заведение и образованието на деца на 7 май 1862 година е уволнен. Огорчен от несправедливостта, не скрива страданието си, че съгражданите му не го правят оценка. Прави опити да търгува, създава и събира бубено семе, продава жито и царевица, само че търговията не му се отдава. Моли своя преподавател Неофит посредством габровските поклонници, отиващи в Рилския манастир, да ходатайства за завръщането към обичаната му работа – учителството.

Пътува до Цариград, а сетне и до Одеса, където гостува близо шест месеца на Николай Палаузов. През октомври се връща в Цариград. Заедно с Петко Р. Славейков работят по книгата „ Габровското учебно заведение и неговите първи попечители “, отпечатана с пари от касата на школото в 2 006 екземпляра. В продължение на три години получава 150 рубли от душеприказчиците в Одеса за заслуги като дълготраен преподавател и за събраните материали, които оказват помощ на Славейков да напише скъпата книга.

През 1868 година е още веднъж учители оказва помощ на пристигналия в града даскал Йосиф Ковачев по новата звучна метода. Турците бързо изгонват Ковачев. Делото му продължава Цвятко Самарджиев, като се самоусъвършенства и написа управление по методата.
Уморен от годините и работата си, моли Габровската община да ходатайства пред попечителите в Одеса и Букурещ да му се даде полагаемото му се годишно заплащане, с цел да претърпява. Стига и до Иларион Макареополски, който идва в Габрово през 1872 година да придума габровци и да му се отпусне пенсия. Пенсията е обидно дребна.
Покрай учителската си работа служи като писар и деловодител в Габровската община. Води кореспонденцията и на учебното заведение. Лично написа писма до разнообразни лица, турската власт, учебни заведения, душеприказчиците и институции. Изпраща книгите, които учебното настоятелство е дарявало в учебните заведения на страната ни. Посреща и изпраща от Габрово външни лица. Избира от можещите деца претенденти за априлови стипендианти. Цялата тази писмена работа и качествата му на архивар, който грижливо съхранява всяка хартийка, оказва помощ за Славейковата книга да види бял свят.

В края на 1859 година търновските първенци вземат решение да открият семинария. Желанието им е тя да се оглави от Неофит Рилски. Даскал Цвятко е негов непосредствен другар. Търновци го молят за подпомагане. И отец Неофит скланя пред святото дело. А даскал Цвятко дава обещание да откри 20-30 габровци, „ които да внасят по 100 гроша 3 години поред за семинарията “, за поддръжка на това действие.

На 76-годишна възраст Цвятко Недюв Самарджиев си отива от този непреодолим свят – на 2 април 1892 година Габровци, сякаш за признателност, прекомерно закъсняла, го погребват в двора на Девическия манастир. Но след неговото заличаване от комунистическата власт през днешния ден не се знае къде са костите му.